Тунис – черното сърце на пустинята

Истинската среща с Тунис е в три и половина сутринта, в пустинята, преди изгрев. Когато отвориш прозореца на хотелската стая и в хладния уют от работилия цяла нощ климатик лъхне топлината отвън. След няколко часа тя става безмилостна, като в пещ, от която няма спасение. Тогава разбираш колко сила се изисква, за да бъде жив животът тук и да крачи настоятелно от мъртвите пясъчни дюни към приказните оазиси и модерните хотели.

Пътуването в Тунис е приключение сред декорите на „Междузвездни войни“, „Индиана Джоунс“ и „Гладиатор“, разходка сред останки от Древния Рим, Картаген, дегустация на хубаво местно вино, гостуване при бербери, все още обитаващи скалните си домове. То е забавление с АТВ в пустинята, яздене на високи камили, които леко се поклащат и сякаш внимават къде стъпват, за да не те наранят. Тунис е луксозно преживяване в приказни хотели на брега на Средиземно море с глезене в центровете за таласотерапия. А също и сблъсък с бедността в пейзажите по пътя, наподобяващи нещо средно между бунище и строителна площадка. В картината на спомените, която Тунис оставя, има от всички цветове. И истински си заслужава да го преживеете.

Когато самолетът наближава Хамамет, един от най-северните тунизийски курорти, римска колония преди векове, първи изпъкват правоъгълните сгради от бял камък. Дали заради тяхното ослепително бяло, или защото слънцето е по-ярко, но светлината тук е уникална, различна, по-мека, по-прозрачна. Сякаш очите ти се разширяват и можеш да виждаш повече. И погледът ти се губи в невероятното широко на плоската земя без хълмове. Гидът ни Дмитрий е млад красив украинец, като слязъл от модна фотосесия в списание.

Предупреждава, че придвижването на чужденци в Тунис е препоръчително само с автобус и екскурзовод. Разрешени са разходки на разстояние до километър и нещо около хотела. Пред входа на четиризвездния Novostar Khayam Garden Beach, в който най-напред отсядаме, ни посреща флашмоб на весели аниматори. Доста са контактни. Изскачат изненадващо, докато пиеш кафе сутрин сънен пред басейна или когато излизаш замислен от стаята. Рождениците ги атакуват с торта и песни в ресторанта, снимки и моментални публикации в социалните мрежи.

Гледката от прозореца на всяка стая е като картичка – палми, плаж с фин пясък, синьото като аквамарин Средиземно море и с всеки следващ хотел става все по-красива. Чиниите с плодове – комплимент за гостите – все по-отрупани. Сред тях има едни много вкусни мушмули, които приличат на малки праскови, и фурми, събрали цялата сила и сладост на яркото слънце. Толкова са вкусни! Хапваш ги и, както казват руснаците – пет минути в устата, час в корема и цял живот на задника.

храната в Тунис

Мисълта за кантара трябва да си остане в Европа. Единственият „хитър“ ход за пътешествието в Тунис са по-широките дрехи, които да спестят стреса пред огледалото. Тук е раят на прясната току-що уловена риба, на морските дарове и на ароматните подправки като лют пипер, шафран, кимион, кориандър, куркума. Има божествен хумус, за любителите на лютото – местният сос от чушки хариса е чуден. Страната е на трето място по консумиране на паста след Италия и Венецуела, затова е рай и за всички почитатели на спагетите и макароните. Поливат ги обилно с доматен сос (с повече или по-малко подправки) и, агнешко, говеждо, риба, заек, пилешко – според желанията и региона. Тажините с пилаф, или с готвени зеленчуци и месо, подобни на гювеч, са приказни. За радост или нерадост, програмата ни включва кулинарен курс. Приготвяме брик. Прилича на калцоне от кръгла и тънка като за баница кора от грис, пълна с картофена салата с лук, яйце, риба тон и по желание – каперси, маслини, магданоз, твърдо жълто сирене и каквото ви хрумне. Важно е яйцето вътре да остане рохко. Запържваме брика под ръководството на весел шеф-готвач, хапваме, а после даже танцуваме. Който няма сили, си лежи в хамак. И добре, че ги е събрал, защото следва обяд. Върху красив местен тъкан килим на масата вместо покривка се зареждат разядки от мини пици и гигантски скариди, хрупкави калмари, октопод, салати със спанак, домати, кьопоолу, мешуя (която прилича на кьопоолу, но е с люти чушки), кускус, хапки със сьомга, вкусни хлябове (местният табуна се приготвя основно с грис от жито и без брашно). Следва основно (прясна риба) и десерти. Често десертът е диня, но има и ориенталски варианти от типа на баклава с бадеми, сушени плодове, кедрови ядки и шамфъстък. Задължителни за опитване са horns of the desert – рога на пустинята – тестени сладки с много и най-различни ядки и карамел. За изпитващите носталгия по нашите ширини има оваляни в кристална захар мекици – бамбалони. Чаят е смес от зелен и мента, поднасят го много подсладен в чаша, пълна в която плуват белени пресни бадеми. Един е достатъчен за основно ястие, после човек може и въобще да не яде. Дори и само чай да пиеш в Тунис, пак не можеш да направиш диета.

медините

са във всички градове – малки квартали със съхранена средновековна архитектура. Сградите в тях са от тези, белите, които видях още от самолета. Правоъгълни са, със сини врати и прозорци в цветовете на морето, защото повечето местни са рибари. Уличките са тесни, за да са винаги на сянка и да се образува течение. По стените против лоши очи са нарисувани риби и ръката на Фатима. На дървените порти има медни чукала. Някога мъжете са чукали отдясно, а жените – отляво, и така жената вътре в къщата се е ориентирала какъв човек идва. В медините обикновено има пазар на всякакви занаятчийски стоки – могат да се купят прочутите красиви керамични съдове, местни тъкани килими, мозайки, чехли бабуш – кожени островърхи за мъжете и бродирани с коприна или памук, със златни и сребърни нишки с флорални мотиви – за жените. Има и подправки, фурми, кожени изделия. Пазарлъкът е задъл-
жителен. Очаква се да има известно надговаряне, преди да си купите нещо.

таласотерапия

Тунис е на трето място след Франция и Испания по брой на центровете за таласотерапия. Негово предимство са по-достъпните цени. Тези оазиси на удоволствията, свързани с морската вода, се намират задължително най-малко на 4 км от пристанище и на половин километър от града. Водата се извежда на разстояние 450 метра от брега и от дълбочина от 6 метра. Имаме удоволствието да се насладим на таласо процедури в петзвездния хотел Hasdrubal Thalassa & Spa Yasmine Hammamet. Прилича на декор на приказка на Шехерезада – с арабски мозайки, кристални полилеи, мраморни бани, плюшени мебели, огромни коридори, фоайета и стаи. Има четири ресторанта, два от които са с оригинална тунизийска и автентична италианска кухня. Разположен е на брега с гледка към морето. Басейните в двора му са обградени с палми, жасмин и кактуси. Там ставаме свидетели на пищен арабски купон за рожден ден с танцьорки в стил „Тропикана“ и танцьори на кокили, който продължава до два през нощта и започва да ни връща към усещането, че животът е жив. А центърът за таласотерапия е друго измерение, в което единственото възможно състояние е на притворил очи от удоволствие. Има терапии за подобряване на кръвообращението, процедури против целулит, за понижаване на теглото (доста съмнително при тази вкусна храна), премахване на ставни болки и болки в гърба, увеличаване на жизнената енергия. Има сауна, хамам, басейн с хладка морска вода.

Борис Елцин

Преди да мушне лъва Борис Елцин с пръчка в ребрата през решетките на клетката, черничкият берберин, който ни развежда из зоопарка, го извинява с думите: – Жарко! Спит! (тоест – Горещо е! Спи!). А след това му виква: – Работай! Туристы!
Берберинът е не по-висок от метър и петдесет, синеок, сух и слаб, с големи потури и голяма усмивка. Казвал се Федя. Измисля го, щом ни чува да говорим на славянски език. Федя ни показва маймуната Клаудия Шифър без грим. После изпуска кутия за цигари, от която изпълзява и хуква скорпион с вирнато жило. След ужилването имало гаранция за до 15 минути живот. След известна гонитба Федя го прибира обратно в цигарената кутия. Изчезва в къщичка насред не много голямата зоологическа градина Le Paradis (Раят), за да се появи с прегърнати саламандри и да ни покаже какво е любов. После дотичва, държейки за опашката варан, който се надува заплашително, и накрая ни донася на пръчка отровна змия, която хвърля артистично върху пясъка помежду ни, а тя започва бързо да се движи настрани.

Сахара

Зоологическата градина е на прага на пустинята, в град Дуз, в един от най-големите оазиси в Тунис. В Дуз всяка година има фестивал. На него се събират номадски племена от Кувейт, Либия, Алжир, Египет и Йордания. Има състезание с камили, изложения, посветени на местния начин на живот, на тукашната култура и традиции. В него е и Музеят на Сахара. След Дуз пейзажът от двете страни на пътя опустява и навлизаме все повече и повече в огромния пясъчен океан. Величествено е. Сахара покрива 40% от страната. На места е равна, на други – с малки дюни, на трети – с пясъчни хълмове. Пясъкът й е фин и мек като коприна. Част от разходката е с офроуд джипове, които се изкачват и спускат по стръмни наклони или се движат странично. На едно от местата, на които спираме – бар насред пясъците, ни посочват в далечината мираж – първият, който виждам в живота си. Оказва се мараня, подобна на тази, която понякога се образува над асфалта в горещ ден и у нас. Тъй като е доста далеч, напомня и на земя, и на вода едновременно. Араби ни бутат в ръцете пустинни лисичета фенек с уши като тези на Йода в „Междузвездни войни“ и се пазарят да ни снимат. Единият от декорите на „Междузвездни войни“ стърчи призрачно в нищото с пясъчните си къщи, а пред него на сергии за туристите се продават пясъчни рози, шишенца с пясък от Сахара и черепи и кости от животни. Странно е! Но е приключение.

диханието й нощем

Събуждането в пустинята дори в хотел е особено преживяване. Много е тихо, макар че климатикът работи. Излизаш и някак си я усещаш като жива. Чувстваш топлия й дъх, жегата във вените й, жестокостта на нрава й. Усещаш как изопва хората до предела на силите им, как им дава слънце и ги лишава от почти всичко останало, как се смее като черна вещица, докато наблюдава танца между смъртта и живота. И така всеки ден.

Наблюдаваме изгрев над солното езеро. Далече е, все още не съм сигурна дали ми хареса. По-забавно беше да се нося с АТВ над пясъка, да зациклям в хълмовете, да яздя камила, да съзерцавам дългите й мигли, докато се поклаща под мен, и да усещам как слънцето постепенно напича. А после да установя, че лицето ми е цялото в пясък, ситен като сол.

машина на времето

Пътуването в Тунис е като разходка в различни векове и цивилизации едновременно. Впечатляваща е съборната джамия в Кайруан – трета по големина в света, построена през 670 г. с 35-метровото й минаре и вградените в основата й антични колони. Първоначално е била крепост и военен лагер. Стените й са с дебелина 1,90 м. Площадът в двора й ми напомня за площадите пред католическите манастири и църкви. В центъра му има кладенец, където мюсюлманите си мият лицето, ръцете и краката, преди да се молят. Над него се вият и ниско прелитат птици. Гласът на мюезина по време на молитва се засилва от вятъра. А молещите се седят на колене върху десетки ръчно тъкани килими, постлани под кръгли кристални полилеи. В библиотеката на джамията има книги отпреди поне десет века.

Част от връщането назад е гостуването при берберите от Матмата, които продължават да живеят в изкопаните си в хълмовете жилища от векове. Домакините ни разказват за Лео Бианки от „българската телевизия“, който идвал да ги снима. По-нататък разглеждаме величествения амфитеатър в Ел Джем – най-големия в Северна Африка. Тук е сниман филмът „Гладиатор“, разхождаме се в подземията, където са били клетките с диви животни и гладиаторите.

Най-елегантен е последният хотел, в който отсядаме, преди да си тръгнем – The Orangers Garden Bungalows & Resort. С ултрамодерен дизайн, картини и статуи от съвременни артисти, галерия и магазин за модерно изкуство. Той ни връща обратно в реалността.
Пътуването до Тунис с директните полети на Emerald Travel от София и Варна до Хамамет е интересно, спокойно, чудесно организирано и сигурно. PCR тестът на отиване е за сметка на туроператора. На връщане в България се влиза с ваксинационен сертификат или антигенен тест, направен до 24 часа след кацането.
Повече: на www.emerald.bg