Къса ли се връзката между икономическата свобода и растежа?


Икономическата свобода се измерва от индикатори, разпределени в няколко различни категории – размер на правителството, правна система и право на собственост, стабилни пари, свободна международна търговия и регулации. България пада с четири места в световната класация на института Fraser за икономическата свобода и заема 36-то място тази година от общо 165 държави и територии. Това обясни в ефира на на Bloomberg TV Bulgaria, в предаването „В развитие“ Зорница Славова, старши икономист, Институт за пазарна икономика (ИПИ).

Още по темата


Тя отбеляза, че страната ни бележи ръст от едва 0,02 пункта и затова други държави успяват да ни изпреварят.

По думите ѝ, най-високите оценки, които България е получила, са в международната търговия заради членството ни в ЕС и общата политика, която намалява митата и различните търговски ограничения за търговия. Друга категория с висока оценка е стабилната ни валута заради валутния борд, който поддържа сигурността на лева, положително влияние оказва размерът на плоския данък от 10%.


Според Славова от 30 години имаме застой в определени области и затова оценката не се повишава в тези категории. Такава е категорията правна система, където се измерва безпристрастността на съдилищата. Влияние при нея оказват слабото доверие към полицията и липсата на защита на правото на собственост у нас.


Фактор за ниската оценка по критерия „размер на правителството“ са високите правителствени харчове, преразпределени през бюджета и големият брой на трансферите и на субсидиите.


„През последните години има трайно увеличаване на икономическата свобода в глобален план, но пандемията вероятно ще промени тази тенденция“, смята Зорница Славова.

Тя съобщи, че авторите на изследването всяка година подчертават какво е значението на по-високата икономическа свобода за растежа и доходите.


„По-свободните държави имат девет пъти по-високо БВП на глава от населението. Те са девет пъти по-богати, продължителността на живота им е 15 години по-висока, детската смъртност е значително по-ниска“, коментира показателите икономистът от ИПИ.


Това, според Славова, се дължи на работата на институциите, както и на действащата правна система, която осигурява по-високо благосъстояние на държавата. По този начин самите държави определят себе си и за по-щастливи. Така се очертава и ясната връзка между индикаторите, работещите инструменти, размера на правителството, регулациите и свободната търговия за гражданите и бизнеса. „Тези фактори влияят и на решенията на инвеститорите“, посочи Зорница Славова.


Загубиха ли се позитивите на плоския данък?


Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.


Всички гости на предаването “В развитие” може да гледате тук.