Как Adobe стана тихият изобретател на Силициевата долина

Според стандартите на Силициевата долина Adobe е една скучна компания. Наближавайки 40-та си година, фирмата е на средна възраст. Тя не влиза в заглавия за мегасливания, нито пък има авантюристичен главен изпълнителен директор. “Чувствам се много удобно да не съм там, биейки се в гърдите”, признава шефът ѝ Шантану Нарайен в едно от редките си интервюта. През цялото време Adobe тихо успяваше да се адаптира към ерата на облачните изчисления. Компанията свърши по-добра работа с преоткриването си може би дори от Microsoft – най-известният пример за успех след трудности в технологичната индустрия. Смята се, че изпълнителният директор на Microsoft, Сатя Надела, е разгледал внимателно работата на Нарайен – и не само защото е посещавал същото средно училище в Индия като лидера на Adobe, макар и с няколко класа по-надолу.

От 2007 г., когато Нарайен пое управлението, пазарната капитализация на Adobe се увеличи от 24 млрд. долара на 276 млрд. долара. През последните десет години той надмина както Microsoft, така и Salesforce, друг конкурентен производител на бизнес софтуер.

За повечето хора Adobe е синоним на настолна издателска система. Основана през 1982 г., компанията постави ключови стандарти, по-конкретно PostScript, който казва на принтерите къде да направят точки, и PDF, “преносимия формат за документи”, който позволява на принтираните документи да бъдат разпространявани в интернет. Adobe също така разработи програми за редактиране на дигитално съдържание. Едната от тях, Photoshop, се превърна в глагол. Скъпият софтуер на Adobe биваше инсталиран на настолни компютри и се актуализираше с нови версии почти всяка година. В края на първото десетилетие на века самият модел изглежда се нуждаеше от актуализация. Смартфоните отприщиха креативността на хората далеч от техните бюра и облачните изчисления позволиха софтуерът да се предлага като услуга през интернет.

Новата възможност

Вместо да се вкопчи в доходоносния бизнес дотогава, Нарайен се възползва от шанса “да преосмислим себе си”. Поставянето на Photoshop и други популярни, но сложни приложения, като например Illustrator, изцяло в облака, би било технически твърде сложно. Но Adobe все пак намери начин да използва облака за подобряване на своите продукти. Днес двата оригинални софтуерни бизнеса на Adobe се превърнаха в два базирани на абонамент “облака”. По-малкият облак “Document” предоставя услуги, вариращи от обикновени (конвертиране на PDF във файл за текстообработка) до критично важни (управление на дигиталните документи на държавните агенции). Всички те са претърпели бум по време на предизвиканото от пандемията преминаване към работа от разстояние. Другият, много по-голям облак “Creative” позволява на потребителите да редактират всякакво дигитално съдържание, от уебсайтове до видеоклипове. Тъй като това съдържание вече не живее на твърди дискове, а в центрове за данни, може да се работи по него от различни устройства и от няколко души едновременно.


“Софтуерът следва един вид S-образна крива: производителността в крайна сметка се движи настрани, ако не инвестирате в правилните възможности”.

Шантану Нарайен, главен изпълнителен директор на Adobe

Трансформацията на Adobe обаче нямаше да бъде наполовина толкова успешна без някои други иновации. Една от тях е това, което фирмата нарича своя “управляван от данни операционен модел” (DDOM) – жаргон за използване на данни, генерирани от дигиталните услуги на компанията, за тяхното подобряване и разработване на нови в непрекъсната верига за обратна връзка. Adobe усвои това както вътрешно, така и като разработи трети облак, който позволява на други фирми да оптимизират своите дигитални предложения. Този облак “Experience” позволява на своите абонати, наред с други неща, да проследяват как се държат онлайн купувачите и как най-добре биха могли да бъдат насочени към извършване на покупка.

Друго нововъведение беше управленската структура на Adobe. Някои технологични фирми като Applе, подкрепят микромениджмънта. Alphabet, компанията-майка на Google, е почти анархична в основата си. Adobe е здравословен микс. Нарайен определя целта, а мениджърите на трите облака очертават точния курс към нея. За да работят DDOM и облакът Experience например, Нарайен си постави цел, която беше едновременно точна и взискателна: платформата за данни на Adobe трябва да може да обслужва съдържание за по-малко от една десета от секундата. Как ще бъде постигната тази цел зависи от инженерите.

Трите облака на Adobe, операционният модел и стилът на управление помагат да се обясни защо компанията предлага, по думите на брокера от Bernstein Марк Мердлер, “необичайна инвестиционна комбинация в софтуер”: високи маржове и добър растеж. Последните тримесечни резултати са емблематични. Приходите са нараснали с 22% на годишна база, до 3.9 млрд. долара, докато оперативният марж е нараснал до 46%, според Bernstein.

Има много възможности за по-голям ръст. На 7 октомври Adobe завърши придобиването на стойност 1.3 млрд. долара на Frame.io, услуга за редактиране на видео. Изкуственият интелект, който извлича модели от дигитална информация, ще подкрепи много нови услуги (като скорошното предложение на Adobe, което превръща PDF файловете в уеб страници, които след това могат да бъдат по-лесно навигирани на смартфони). Подобни алгоритми биха могли да помогнат на професионалните създатели на съдържание да бъдат по-продуктивни и също така да направят Photoshop по-достъпен за начинаещи. “Икономиката на създателите” едва започва. А също и “метавселената” на взаимосвързани виртуални светове, предизвикала много вълнение, ще бъде пълна с цифрови обекти, за чието изграждане ще помогнат инструментите на Adobe.

Главата в облаците, краката на земята

Както Нарайен би признал, бизнесът със софтуер е пълен с рискове. “Софтуерът следва един вид S-образна крива”, отбелязва той: производителността в крайна сметка се движи настрани, ако “не инвестирате в правилните възможности”. Облаците Creative и Document, които заедно генерират 73% от приходите на Adobe и 80% от брутната му печалба, са зряла цел за конкурентите. Стартиращи фирми като Figma, уебсайт за дизайнери на онлайн услуги, който е изцяло базиран в облака, залагат дори повече от Adobe на онлайн сътрудничество. С 14 години под ръката му като шеф, коментари за наследяване се носят във въздуха. Това ще бъде толкова голям преход, колкото прехвърлянето от Стив Джобс на Тим Кук в Apple, казва Брент Тил от инвестиционната банка Jefferies. Никой не може да предположи дали би могъл да бъде толкова успешен.

Инвеститорите наистина са се отдръпнали малко от Adobe в последно време. Пазарната му стойност е намаляла с 40 млрд. долара от върха през септември, което е по-рязък спад, отколкото при повечето други технологични гиганти. И все пак компанията отново и отново е доказвала, че може да просперира, като приеме промяната, а не се бори с нея. Това направи Нарайен любимец на инвеститорите и анализаторите, както и модел за подражание на технологичните шефове като Надела. Няма нищо скучно в това.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Според стандартите на Силициевата долина Adobe е една скучна компания. Наближавайки 40-та си година, фирмата е на средна възраст. Тя не влиза в заглавия за мегасливания, нито пък има авантюристичен главен изпълнителен директор. “Чувствам се много удобно да не съм там, биейки се в гърдите”, признава шефът ѝ Шантану Нарайен в едно от редките си интервюта. През цялото време Adobe тихо успяваше да се адаптира към ерата на облачните изчисления. Компанията свърши по-добра работа с преоткриването си може би дори от Microsoft – най-известният пример за успех след трудности в технологичната индустрия. Смята се, че изпълнителният директор на Microsoft, Сатя Надела, е разгледал внимателно работата на Нарайен – и не само защото е посещавал същото средно училище в Индия като лидера на Adobe, макар и с няколко класа по-надолу.

От 2007 г., когато Нарайен пое управлението, пазарната капитализация на Adobe се увеличи от 24 млрд. долара на 276 млрд. долара. През последните десет години той надмина както Microsoft, така и Salesforce, друг конкурентен производител на бизнес софтуер.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове