Иван Нейков: Намаляват икономическите аргументи за смяна на часовото време

На 28 март трябва да преместим стрелките на часовника с един час напред. 119 държави сменят времето. Големият проблем е, че не се постигна съгласие между отделните страни. А и днес този сериозен аргумент – икономическият, всъщност вече няма тази тежест. Все по-голям дял имат възобновяемите източници на енергия. Това мнение изрази в ефира на Bulgaria ON AIR Иван Нейков, бивш социален министър и директор на Балкански институт по труда и социалната политика.

Още по темата


“Тази идея е отпреди повече от 100 години в Германия и така е трябвало да намалят разходите за енергия, за да се използва по-светлата част от денонощието”, обясни той.


По думите му днес обществата са разколебани и не виждат смисъл в това.


“Мина една гигантска дискусия, хиляди хора бяха питани за смяна с лятно и зимно часово време и се оказа, че 80% от хората в ЕС са „ЗА“ да отпадне, в България те бяха 50%, но нямаше изследване направено сред бизнеса и предприемачите”, посочи той.


Нейков напомни, че 2021 г. трябваше да е последната година, в която сменяме времето.


„Има голям риск държави като България, Румъния и Гърция да се окажат в различни часови зони, ако всяка страна се съобрази с мнението на населението си“, предупреди той.


На въпрос дали икономиката нещо печели от икономията на разходи на електроенергия Нейков е убеден, че това не се случва. Той отбеляза, че няма проучване как това се отразява на бизнеса, затова европейските институции не вземат решение. Нейков очаква, че и тази година, заради пандемията няма да окончателно да бъде решен въпросът.


Бившият социален министър даде мнение и за предизборната кампания и прогнозира, че след изборите ще има „отрезвяване“.


“Има много непрофесионални обещания в предизборните програми. Общата тенденция е да се говори каквото електоратът очаква”, посочи Иван Нейков.


Той коментира и заложеното увеличение на средната работна заплата в някои обещания.


“Това е като да знаят колко ще е средната температура на нацията. Държавата няма инструмент за подобно нещо, а не че е невъзможно”, обясни още Нейков.


Той обаче е категоричен, че няма „пандемичен риск за българската икономика“.


„Българският бизнес е издръжлив и креативен, много по-устойчиви икономики бяха ударени. Но заслугата не е на правителството. Над 93% от всички български предприятия са микропредприятия, тоест с по девет и по-малко работници, те имат гъвкавост и могат да оцеляват, стискайки зъби”, отбеляза Нейков и поясни, че българският дребен бизнес винаги е на границата на правилата и прави избор между правилото и оцеляването.


Според бившия министър това е и причината фирмите да се понесат по-лесно ударите на пандемията. Това той нарече „лек оптимимизъм в неуредената ни държава“, но смята, че той свършва на границата на новия парламент, защото новото правителство наследява от старото голям дефицит, ръст на заемите и трябва да търси нови приходи, за да посрещне новите вълни на пандемията.


Какви са плюсовете и минусите за смяна на лятно часово време? Кои са непрофесионалните обещания в програмите на политическите партии? Достатъчна ли е държавната помощ за бизнеса?


Вижте целия разговор във видео материала на Bulgaria ON AIR.