За да има бум в еврозоната, цяло поколение трябва да се откаже от навика да пести


Снимка: Bloomberg L.P.


За да може еврозоната да постигне силен икономически растеж чрез потребителски бум, то цяло едно поколение, което трупаше пари, вместо да ги харчи, трябва да му отпусне края, пише Bloomberg.


Това е така, защото масата от спестявания, натрупани от по-богатите домакинства, заклещени вкъщи без ресторанти и почивки по време на коронавирусната криза, е концентрирана сред по-възрастните европейци, които е малко вероятно да развържат кесиите в сравнение с по-младите.


Това дали тази кохорта потребители ще използва свободата си и ще харчи пари, когато пандемията приключи, е от съществено значение за възстановяването на повечето развити икономики. Това е особено важно в Европа, където е най-високата медианна възраст от всеки един регион по света.


Потокът от средства, който може да бъде отпушен, е голям. Според изчисления на британската банка Barclays събраните спестявания са в размер на 600 млрд. евро. Кредиторът обаче е притеснен, че струпването на тези средства сред консервативни в разходите си граждани може да ограничи ползите от тях.


„Трябва да има постепенно освобождаване на средства“, посочва Давиде Онелиа, икономист на TS Lombard. „Може би не толкова отчетливо, колкото мнозина очакват, защото много от тези спестявания са запечатани в сектор, където домакинствата са особено богати и по-малко склонни да потребяват“, допълни той.


Според изчисленията на Deutsche Bank това задържано търсене може да прибави 1 процентен пункт към растежа за 2021 г. Това е доста за икономика, която според Международния валутен фонд (МВФ) се очаква да се разшири с 4,4%.


Засега данните от търговията на дребно показват, че разходите за стоки като цяло са добри, дори и по време на последните блокади. Но не е толкова ясно какво възстановяване ще има при услугите, когато бизнесите отворят отново.


Според данни на Европейската централна банка (ЕЦБ) допълнително спестените средства през изминалата година са предимно при хората над 50 години, докато при тези в диапазона 16-49 г., които са по-склонни да харчат, но и са с по-голям риск от безработица, финансовото състояние се влошава.


За Глория Сател и Алфонс Прибек, двойка от Австрия, предкризисните навици включват редовно посещение на ресторанти, опера и театър, два пъти в годината СПА почивки и екскурзии до страни като Германия, Гърция и Франция. Но краят на пандемията може и да не им върне стария начин на живот веднага.


„Ще отидем на СПА веднага щом отворят, но освен това ще задържим за малко плановете за каквото и да е било“, казва 78-годишната Сател, която живее с 81-годишния си съпруг Прибек в центъра на Виена.


Имайки предвид този тип потребители, ЕЦБ също гледа предпазливо на ситуацията. В последната ѝ прогноза се казва, че темпът на спестяване, който почти се е удвоил до 25% по време на блокадите миналата година, ще се върне към предкризисните си нива, но допълнително заделените средства по време на този период няма да бъдат значително намалени.


Размерът на заделените средства, чакащи търпеливо края на пандемията, кара някои представители от еврозоната да се замислят за всички възможности за харчене. Според изчисления на Бундесбанк германците са увеличили спестяванията си с 110 млрд. евро миналата година, а от Френската централна банка изчисляват съответната сума за французите от 120 млрд. евро.


„Абсолютно основният фактор за трансформирането на тези спестявания в разходи и директна подкрепа за (икономическата) активност е увереността“, заяви управителят на френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало по-рано през седмицата.


Именно проблемът с икономическата несигурност е този, който може да попречи на генерирането на разходи, най-вече ако хората се тревожат, че техните работни места ще изчезнат, след като държавните програми за подкрепа приключат.


Данни на Европейската комисия показаха, че моделите на спестяване на домакинствата в еврозоната се подобряват, въпреки че интересът към големи покупки през последните 12 месеца все още е само леко над средния.


„Хората са наясно, че значителна държавна подкрепа, която подкрепя икономиката и пазара на труда конкретно, ще трябва да бъде изтеглена“, коментира Алине Шуйлинг, икономист на ABN Amro Bank NV. „Така че те са предпазливи за харченето на пари за неща, които не са от първа необходимост“, допълва тя.