Западът продължава дипломатическите усилия за Украйна


Мариупол в Югоизточна Украйна, на северното крайбрежие на Азовско море. Снимка: Bloomberg LP


В понеделник сутрин Аналена Бербок положи червени рози пред бронзовия паметник на “Небесната стотица” в центъра на Киев. Зеленият политик е облечена в сиво палто и сива маска на лицето. Не е останало много от лекотата, която някога правеше външния министър нейна запазена марка.


Това е символично място: През 2014 г. бунтовниците на площад Майдан прогониха проруското ръководство от власт след седмици на масови протести. Убити бяха повече от сто души. Въстанието представляваше обръщане на украинския народ към Европа. С посредничеството на федералния министър на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер (ГСДП) проруският президент Виктор Янукович най-накрая се въздържа от насилие.


Днес, почти осем години по-късно, Украйна отново преживява екзистенциална криза – заплашена от разполагането на 100 000 руски войници на границата. Аналена Бербок, която ще пътува за Москва във вторник, иска да помогне за решаването.

Още по темата


Но освен празните фрази и приказките външният министър няма какво да предложи. „Защото дипломацията е единственият възможен начин”, казва зеленият политик. „Имаме устойчивост“. Германия е готова за диалог с Русия, казва тя. И още: „Всяка по-нататъшна агресия” ще има „висока цена за руския режим”.


Това са думите на Запада, които бяха изричани толкова често през изминалата седмица: на срещата на САЩ и Русия по въпросите на кризата в Женева, на Съвета на НАТО в Брюксел и съвсем наскоро на срещата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) във Виена. Какво конкретно означават те в случай на руска инвазия – в понеделник в Киев не бяха показани никакви индикации.


Германската агенция DPA определя предстоящата среща на Бербок с нейния руски колега Сергей Лавров – външния министър с най-голям стаж в Европа, „бойно кръщение” за Бербок, която зае поста в началото на миналия месец. Тя ще се състои в момент, когато отношенията между Германия и Русия са в ниска точка заради редица спорове.


Европейците и американците заплашиха Русия с “мащабни санкции” в случай на нападение срещу Украйна. Но западната заплаха се разпада, както научи от правителствени източници Handelsblatt.


Идеята за откъсване на Русия от доставчика на платежни услуги Swift и по този начин от международната финансова система вече не е актуална. Вместо това САЩ и ЕС искат да се насочат към най-големите руски банки. Но и тук все още има нужда от разговори. Берлин настоява за изключения, така че да се запази възможността за плащане на вноса на газ и петрол от Русия.


Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен реши да направи още едно пътуване в Европа: той се очаква в Берлин в четвъртък и освен с Бербок иска да се срещне и с канцлера Олаф Шолц, за да обсъди политиката на санкции. Ще бъде обсъден и спорният газопровод “Северен поток 2” в Балтийско море.


Шолц неведнъж е описвал проекта като проект на “частния сектор”, с което предизвика значително раздразнение в САЩ. Според интерпретацията на американското правителство съществува споразумение с Германия, според което завършеният вече газопровод няма да бъде пуснат в експлоатация в случай на руска агресия срещу Украйна.


Според информация на Handelsblatt съществува неофициално споразумение в този смисъл. Бившият германски канцлер Ангела Меркел го е предала на президента на САЩ Джо Байдън – също и от името на Шолц.


Бербок, която от години е отявлен критик на “Северен поток 2”, коментира споровете в Киев. Газопроводът има “геостратегически последици”, заяви външният министър след среща с украинския си колега Дмитрий Кулеба. “В противен случай нямаше да говорим за това през цялото време”.


Юрген Тритин, говорител по външната политика на парламентарната група на Зелената партия в Бундестага, също предупреди, че всяка по-нататъшна военна агресия срещу Украйна ще има много сериозни политически и икономически последици за Русия. “Това може да обхваща всички области, включително енергийната политика. Включително петролопроводи и газопроводи”, казва той пред Handelsblatt.

Какво предстои в следващите часове и дни?


А днес украинският външен министър Дмитро Кулеба ще приеме в Киев канадската си колега Мелани Жоли, предава БТА.


Канада е изпратила спецчасти в Украйна, съобщи на този фон телевизия “Глоубъл нюз”, цитирана от ТАСС. Според източници на канадската медия целта е да бъде разубедена Русия да не извършва агресия, както и да бъдат евакуирани канадските дипломати при необходимост.


Американската телевизия CNN от своя страна съобщи, че директорът на ЦРУ Уилям Бърнс се е срещнал миналата седмица в Украйна с президента Володимир Зеленски и с представители на разузнаването.


Великобритания ще снабди Украйна с леко противотанково оръжие, за да й помогне да се защити при евентуална руска инвазия, предаде Ройтерс.


Първите такива отбранителни системи вече са доставени, каза британският министър на отбраната Бен Уолъс пред парламента. Той подчерта, че “това не са стратегически оръжия и не представляват заплаха за Русия. Те са предназначени за самозащита”. 

“Сегашната пропаст (между Запада и Русия) е широка, но не и непреодолима. Все още съм оптимист, че дипломацията ще вземе връх”, каза още британският министър на отбраната. Той обаче подчерта, че всичко зависи от руския президент Владимир Путин.

Върховният представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Жозеп Борел изрази опасения от “де факто интеграция” на контролираните от сепаратисти украински територии с Русия, предаде AFP.


“Съсредоточаването от Русия на сили на границата с Украйна е свързано с тази интеграция . . . Масирана атака в Украйна не е най-вероятният сценарий, но съществуват други начини за атака като кибернападенията”, заяви Борел при изслушване в комисията на Европейския парламент по външните работи.