Европа удължава подкрепата за компаниите и увеличава дълговото бреме


Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg


Компанията Rousselle Industrie, която прави машини за производители на бои в Северна Франция, почти фалирала през 2020 г., след като пандемията наруши доставките и бизнеса на клиентите ѝ.


Компанията с десет служители беше спасена от заеми на стойност 360 хил. долара по програма на правителството, която гарантира дълга и отлага лихвените плащания с 12 месеца.


Една година по-късно компанията все още е изправена пред многобройни отлагания на доставките и плащания, което затруднява перспективите пред обслужването на дълга. Запознато с проблемите пред Rousselle Industrie и стотици хиляди други компании, френското правителство отложи плащания по кредити с повече от една година.


„Нямаше да оцелеем в тази сложна фаза без помощта на правителството. Все още има голяма несигурност“, коментира Ерик Пезан, главен изпълнителен директор на компанията.


Икономики като САЩ и Китай бързо се възстановяват. Но в Европа, където програмите за ваксиниране изостават от други региони, а икономиките се приспособяват по-бавно, компаниите продължават да изпитват затруднения. За да предотвратят лавината от изпаднали в неплатежоспособност компании и нова финансова криза на континента, правителствата удължават мерките за подкрепа.


„Не искаме да спрем рязко подкрепата и да предизвикаме десетки хиляди фалити“, коментира френският финансов министър Брюно льо Мер.


Освен че отлага плащания по кредити, френското правителство удължи програмата с шест месеца до края на годината. До момента то гарантира заеми на стойност 166 млрд. долара за около 675 хил. компании.

Още по темата

В Италия премиерът Марио Драги удължи мораториум върху плащанията по кредити с шест месеца до декември. В Испания Мадрид опростява някои гарантирани от държавата заеми.


Някои от мерките ще увеличат бремето върху правителствата, чийто дълг нарасна рязко от миналата година до нива над тези при дълговата криза през 2011 г.


Кризата с пандемията е различна от предишните рецесии. В очакване на голям спад на икономическата дейност, последван от бързо възстановяване след овладяването на вируса, правителствата в Европа въведоха мораториум върху плащания по заеми на обща стойност 1,8 трлн. долара, държавни гаранции и грантове за компании, за да ги задържат на повърхността. Те запазиха хора на работните им места, поемайки разходите за заплати. Страни като Германия дори замразиха правила, които изискват от компании, които са останали без средства, да подават документи с искане за защита от фалит.


В резултат на това безработицата на континента остава ниска. Фалитите дори намаляха, а банките нямат причина да очакват големи загуби от кредитните си портфейли.


Но тази относителна стабилност зависи от програмите за кредитиране.


„Ако мерките, които в момента са в сила, бъдат отменени твърде бързо, компаниите може да бъдат тласнати до ръба“, казва Мартин Оемке, професор по финанси в London School of Economics and Political Science, който е съавтор на доклад по въпроса на водещия орган за надзор на финансовата стабилност в Европа.


В документа Европейският борд за системен риск отбелязва в най-лошия сценарий, при който програмите за подкрепа само отлагат проблеми вместо да ги решават, че „настоящото ниско ниво на изпаднали в неплатежоспособност компании в този случай ще бъде сходен с морето, което се отдръпва преди цунами“.


Ако настъпи цунами, регулаторите се страхуват, че банките не са подготвени. Андреа Енриа, ръководител на банковия надзор в Европейската централна банка, предупреди, че около 40% от банките в Европа нямат надлежно признати заеми, които е малко вероятно да бъдат изплатени. Много в действителност са снижили вероятността от спиране на плащанията по нови заеми въпреки явните рискове.


„Това ни озадачава“, заяви той неотдавна.


Най-големите притеснения са съсредоточени в по-уязвимия икономически юг на Европа, където банките са по-слаби, а страните разчитат повече на силно пострадалия туризъм.


В Италия Асоциацията на малките и средни компании CNA установи, че над една трета от анкетираните бизнеси са заявили, че няма да могат да започнат да изплащат заемите си редовно. В туристическия сектор под 2% са заявили, че могат да оцелеят без мораториуми след края на юни.


„Удължаването на мораториума е от жизненоважно значение за мен“, коментира Кристина Винченци, собственик на магазин за бельо в североизточния град Ронкаде. Винченци отбелязала загуба миналата година, след като пандемията я принудила да затвори магазина си за месеци. Благодарение на мораториума тя не е плащала месечни вноски от 575 евро по заем за 10 хил. евро.


В Португалия около една трета от всички банкови заеми за компании в момента са включени в програми за ваканция на плащанията, която трябва да изтече през септември. В сектора на ресторантите и местата за настаняване делът скача до близо 60%, сочат данни на Португалската централна банка.


Кристовао Лопес притежава хотел със 170 стаи в южната област Алгарве, който привлича летовници, пристигащи с евтини полети от Северна Европа. Когато бизнесът се сринал с 85% миналата година, програмата за пуснатите в принудителен отпуск служители на правителството покрила част от заплатите на служителите му, докато той получил малък грант и ваканция за изплащането на над половината от оставащия си дълг.


През юни, точно когато дейността започвала да се ускорява, Великобритания – най-големият източник на клиенти за страната, я извади от списък със страни, от които завръщащите се британци не трябва да преминат през карантина. Последвала отмяна на резервации. Лопес счита, че бизнесът му ще се върне към нормалното едва през 2023 г.


Мораториумът върху дълга му приключва през септември, точно когато хотелите се насочват към края на сезона.

„Просто не можем да гарантираме достатъчна ликвидност дотогава. Не можете да очаквате компаниите да минат от нула на 100% за една нощ“, казва Лопес.


Португалското правителство обяви план да се намеси след края на мораториума, гарантирайки част от заемите в замяна на предоставянето от банките на още облекчения по плаканията. Това крие свое риск – неплатените заеми ще се превърнат в задължение на правителството в страна, където държавният дълг, равняващ се на над 130% от БВП, достига нивата от миналото десетилетие.