Германия и Нидерландия се противят на смекчаването на фискалните правила


Снимка: EPA/OLIVIER HOSLET


Германското правителство натиска спирачките в дебата за евентуална реформа на европейските правила за дълга, за което настоява най-вече Франция.


Министърът на финансите Кристиан Линднер подчерта значението на фискалните правила по време на срещата на финансовите министри от Еврогрупата в Брюксел на фона на призивите за преразглеждане на регулациите заради икономическите последици от пандемията от новия коронавирус. Те са „от решаващо значение за запазване на доверието в държавите пред капиталовите пазари”, заяви политикът, цитиран от ARD.


Правилата на ЕС са допринесли значително за това цените да се развиват контролирано, твърди Линднер, който зае поста в началото на миналия месец, добавяйки, че според него Пактът за стабилност и растеж, в който са залегнали тези правила, е доказал своята гъвкавост по време на кризата с коронавируса.

Още по темата


Сега е време отново да се натрупат бюджетни резерви – каза той. „Ето защо подкрепям намаляването на публичния дълг“.


Германският министър заяви още, че не предвижда „реално да се очакват фундаментални промени” в критериите на правилата за дефицита. Но те не са и необходими, „защото определено има и други мерки, които могат да бъдат въведени, за да се съчетае фискалната стабилност с подобряването на възможностите за инвестиции“.


Нидерландският министър на финансите Сигрид Кааг, която встъпи в длъжност преди броени дни, допусна възможността за реформа на Пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз. „Ограниченията за 3 процента и 60 процента (съответно съотношението на бюджетния дефицит и държавния дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) на държавите членки). . . мисля, че те ще останат така, това е важно”, добави в същото време тя.


Франция, която сега е ротационен председател на Съвета на ЕС, иска да коригира фискалните правила на ЕС, отбелязва DPA. В интервю, публикувано в неделя, френският финансов министър Брюно льо Мер спомена идеята тежко задлъжнелите страни да получат специален график и цели за намаляване на своите задължения.

Франция има подкрепата по този въпрос на Италия и други държави с голям дълг. Германия и Нидерландия обаче отдавна са против подобни реформи.


Таванът на дълга от 60% от БВП е фиксиран в Пакта за стабилност и растеж, чието прилагане обаче е замразено до 2023 г., за да могат страните да взимат кредити за смекчаване на икономическите последици от пандемията. Ограничението на бюджетния дефицит от 3% от БВП е определен от Договора от Маастрихт.


Пактът беше спрян по време на кризата, но се очаква да влезе отново в сила през 2023 г.


Критиците, особено в Южна Европа, се оплакват, че правилата за дълга пречат на инвестициите, например в опазването на климата. По данни на Европейската комисия съотношението на дълга на ЕС понастоящем е около 92%. Въпреки това има големи разлики: Италия например е поела дългове, възлизащи на около 155% от нейния БВП, а Нидерландия – само на около 57%. Силно задлъжнелите страни се опасяват, че бързото връщане към строгите цели може да навреди на възстановяването.