Растящата доходност по щатските ДЦК е сигнална лампичка


Снимка: Bloomberg


Доходността на американските държавни облигации регистрира някои забележителни движения през първите няколко дни на 2021 г. Ако продължат със сегашното си темпо, те рискуват да създадат главоболие както на регулаторите, така и на инвеститорите в акции заради фундаметалните си движещи сили, пише за Bloomberg Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz.


За по-малко от две седмици кривата на доходността претърпя значително повишение при дългосрочните облигации или това, което е известно на финансовите пазари като „меча стръмнина“. Доходността на 10- и 30-годишните книжа се е повишила съответно с 0,20 и 0,22 процентни пункта през този период. Спредовете между тези падежи и двугодишните ДЦК, върху чиято доходност политиката на Федералния резерв има значително влияние, са се разширили значително – от 0,80 на 0,98 пункта за 10-годишните и от 1,52 на 1,74 пункта за 30-годишните облигации.

Още по темата


Тези движения идват на фона на политика на Фед, която непрекъснато се стреми да намали значително доходността и да я задържи в тесен търговски диапазон. Ако движенията продължат, те също така биха биха поставили под съмнение някои от силните двигатели на инвестициите в акции и други рискови активи, като намалят относителната им привлекателност и отслабят сигналите за покупка, подавани от моделите, включващи дисконтиране на бъдещите парични потоци. Освен това продължаването на тези движения би било обезпокоително за икономическите перспективи поради техните фундаментални фактори и потенциалното въздействие върху сектори, чувствителни към лихвените проценти като жилищния.


Какво всъщност движи доходността на ДЦК? Последните изменения в кривата й в САЩ не отразяват никаква промяна, действителна или очаквана, в изключително приспособимата позиция на Фед относно паричната политика. Всъщност протоколът от заседанието на Федералния комитет за открития паричен пазар през декември, публикуван неотдавна, потвърждава, че централната банка няма намерение скоро да отслабва стимулите си, а когато го направи, процесът ще бъде изключително плавен.


Някои от другите потенциални фактори, допринасящи за по-висока доходност, като повишен риск от необслужване на задълженията от страна на правителството или по-благоприятни перспективи за растеж, също е малко вероятно да играят роля. Всъщност, готовността на Фед да разширява безкрайно баланса си засилва представата, че е налице стабилен и надежден нетърговски купувач на държавни облигации. Междувременно перспективите за растеж се влошиха под сянката на скорошния скок на заразените от коронавирус, хоспитализациите и смъртните случаи. Ежемесечният доклад за работните места в САЩ вече отчита загуба от 140 000 работни места (през декември).


Спечелените от демократите два балотажа за сенатски места в Джорджия миналата седмица увеличиха перспективата за по-високи бюджетни дефицити и много повече дългово финансиране. Но тъй като Фед не само се ангажира да поддържа своите мащабни покупки на активи, но също така е и отворен за увеличаването им и прехвърлянето на по-голяма част от покупките към по-дългосрочни ценни книжа, такава перспектива не би трябвало да има незабавно значително въздействие върху доходността.


Тогава най-вероятните фактори са очакванията за по-висока инфлация и повече колебливост от страна на купувачите на ДЦК. Първият се подкрепя от движения в пазарни сегменти, чувствителни към инфлацията. Вторият е свързан със съществените коментари, че държавните облигации, бидейки с толкова силно потискана доходност от Фед и изправени пред асиметрична перспектива за доходността, вече не са идеални за смекчаване на риска.


Засилването на скорошните движения в кривата на доходност през следващите седмици би било тревожно както за регулаторите, така и за поемащите риск на пазарите. Макар Фед да се надява на по-висока инфлация, той не би искал това да се осъществи чрез „стагфлация“ – тоест още по-разочароващ растеж и по-висока инфлация. Фед обаче разполага с малко инструменти, ако изобщо, за да изведе икономиката от такава оперативна среда. Това, както и ударът върху корпоративните печалби от липсата на икономически растеж, ще изостри и без това изключително голямо разминаване между финансовите оценки и фундамента.


Доминиращата гледна точка на пазара в момента, като тя е почти универсална, е, че акциите и другите рискови активи ще продължат да се покачват поради изобилната ликвидност, вливана от централните банки и частните фондове. В крайна сметка централните банки не изглеждат склонни да смекчат огромните си монетарни стимули. А инвеститорите остават в плен на мощен микс от мантри, който досега ги облагодетелстваше: „няма алтернатива на акциите”, подхранваща „купувай на дъната” в отговор дори на най-малките разпродажби на пазара, особено като се има предвид „страхът да не се изпусне влака” на пазарния подем.


Колкото и да са валидни тези съображения в този момент, те също така оправдават внимателното наблюдение на кривата на доходността в САЩ. Същественото продължение на последните тенденции би било предизвикателство за Фед, инвеститорите и икономиката.